|
Благороден елен
Благородният елен е разпространен из цяла Западна, Централна и Средна Европа
и в европейската част на Съветския съюз - Кавказ, Крим и Централна и Източна
Азия и др. У нас през XVIII и XIX в. успоредно с изсичането на горите той е бил
поголовно унищожен и само благодарение на изкуственото му разселване сега се
среща в цялата страна в Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила,
Сакар, Осогово, из горите на Добруджа, Лудогорието и др. Той
предпочита високостъблените широколистни и смесени гори, в които има обилен
подлес от меки и широколистни дървета и храсти. В иглолистните се задържа,
кагото подлесът е богат с широколистни видове.
Благородният елен е вторият по големина от европейските елени. При мъжките,
наречени рогачи, дължината на тялото е средно 250 см, височината при холката е
около 152 см, а средното тегло е 235 кг. Женските (кошути) са по-дребни.
 
През лятото козината на благородния елен е къса и червеникавокафява, през
зимата потъмнява до сивокафява. Малките еленчета са с петниста козина и често
лежат на земята, така че са много трудно забележими.
Рогата на благородния елен са импозантни – достигат до 91 см и тежат до 3 кг
всеки. Сменят се всяка година. Опашното огледало е жълтеникаво.
Този царствен вид е активен привечер, през нощта и рано сутрин. Обича да се
търкаля в тинята. Извън периода на разгонване, мъжките образуват малки групи.
Кошутите с рожбите си живеят на отделни немногобройни стада.
В древността благородният елен е бил смятан за помощник на шаманите –
съществуват много негови изображения и пластики в пещери, скални навеси и даже
в църкви от Средновековието. Според легендите веднъж в годината – на празника
Свети Константин и Елена, той сам идвал при хората, за да бъде принесен в
жертва.
|
|
|
ЛЪВ
Лъвът не случайно е царя на животните. Той символизира власт
и сила.
Лъвът е хищник от клас Бозайници, семейство Коткови, род
Пантери. Наричан "Цар на Животните", в зряла възраст той достига до
330 килограма, като обичайното тегло на мъжки екземпляр е около 150-250 кг, а
на лъвицата - 120-150. Живее до около 12-14 годишна възраст. Среща се предимно
в полупустинните райони на Африка, като отделни популации има и в Индия.
Лъвът живее в големи групи, наречени "прайд", в който един мъжки има
доминираща роля и е баща на цялото поколение от лъвчета. С осигуряването на
прехраната са натоварени предимно женските, които ловуват в повечето случаи
заедно. Достигат скорост до 50 км/час, а за да преживяват са им необходими
между 5 и 7 кг. месо на ден.
Лъвът е с по-малки размери от тигъра, но вероятно
дължи прозвището си "Цар на животните" заради величествената грива,
символа на полова зрялост.
При достигане на двугодишна възраст малките мъжкари биват прогонени от прайда и
се скитат сами или по двойки, разчитайки след време да отстранят някой водач и
да завземат неговия прайд.
Когато това стане, новият водач избива всички малки
лъвчета, за да бъде баща на цялото подрастващо поколение. Лъвовете прекарват в
покой до около 20 часа от денонощието, а в менюто им влизат предимно антилопи,
газели, биволи, зебри и диви прасета.
Живеейки в прайда мъжкият не участва в
лова, а ролята му се състои предимно в опазването на групата - особено от
набезите на хиените, и рядко се включва в преследването на по-едър дивеч -
например зебра или бивол.
Предполага се, че в момента на свобода живеят около 30 000 екземпляра, а
постояннте промени на климата и настъплението на фермите в ловинте територии на
лъвовете еоще една предпоставка за тяхното изчезване. Латинското наименование
на лъва е Panthera leo. |
|
ТАРАЛЕЖ
Таралежите се срещат в умерените и субтропични области на Европа, Азия и Северна Африка. В Европа се срещат два вида западноевропейски таралеж и източноевропейски таралеж.
В България се среща само белогръдият таралеж.
Таралежите са средни по размер с дължината на тялото 20-25 cm, а на опашката 5 cm. Характерно за тях е наличието на бодли, видоизменени и удебелени косми, по
гръбната и страничната част на тялото. Цветът на таралежите може да бъде
различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите,
но може да бъде и черна или светла. Коремната част при различните видове е
кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на
гърдите.
Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа
е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно
стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в
една равнина. Таралежите имат по пет пръста на крайниците си и дълги извити нокти.
Възрастните тежат 600-1500гр. Имат около 6000 бодли.Живеят в гори,
селскостопански дворове, предградия, градини, паркове.
Нощни животни. Ако се почувстват застрашени се свиват на кълбо, като по този
начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват,
да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може
да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира,
която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см
в земята.
 Хранят се главно с безгръбначни
животни(, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи
и птици, птичи яйца и змии. Таралежите са и растителноядни ядат още плодове, жълъди
и др. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.
Бременността трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но
понякога и две. От едно поколение излизат 4-5 малки. Те са слепи и ярко розови.
Тежат 20 г. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по
гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3-4
седмици. На 5-6 седмици те стават напълно независими от своите родители.
Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината таралежи умират преди да
навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата
си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.
|
|
|