Папагалът,като домашно животно

Папагалът, който се отглежда като домашен любимец е нещо средно между диво и питомно животно. Живеейки в домовете на хората, папагалът развива едновременно езикови и социални умения. Неговото поведение е генетично програмирано и присъствието на папагал - домашен любимец в дома е равносилно на добавянето на нов член в семейството.

Тези папагали могат да ни говорят разбираемо (понякога дори преди да се научат да се хранят самостоятелно), да ни пленяват със своите брилянтни цветове, да ни изумяват с техните акробатични умения и да ни забавляват с техните непредвидими лудории. Папагалите домашни любимци, често предпочитат компанията на хората пред тази на други папагали. Това доказва, че папагалите - компаньони са екзотично, неопитомени птици, които демонстрират диви инстинкти, които обикновено не се срещат при другите видове домашни любимци.

Точно тази им пламтяща независимост прави папагала завладяващ компаньон (Известен е случая с амазонския папагал на Андрю Джаксън, който бил изгонен от погребението на президент, заради лош език). Въпреки, че това поведение на папагалите основно цели да впечатли хората, често те го правят и заради собствено удовлетворение. Поведението на папагалите компаньони наподобява човешкото поведение в най-голяма степен в сравнение с другите домашни любимци.

Развитието на науката за промяна на поведението и дресура на папагали компаньони е сравнително нова, като за първи път е описана и практикувана от Крис Дейвис през 1974 година. Основните принципи в тренирането на поведението на съвременните папагали като: насоки и примери за поведение и сътрудничество; награди за подходящо поведение и правилно държане в домашните условия могат да поддържат приемливо отношение на папагала към човека. Както при кучетата, ранните и търпеливи тренировки ще намалят нежеланите инстинктивни реакции на папагала компаньон. Без постоянната подкрепа на това желано поведение, папагала – компаньон ще се върне към инстинктивните си диви реакции и поведение. Инстинктите в папагалите са се създавали в продължение на хиляди поколения, придобивайки умения за оцеляване в дивия свят.

Дивият папагал трябва да придобие разнообразен асортимент от транспортни и комуникативни умения, както следва:

- трябва да умеят да различават добрата храна от отровната такава;
- умения да защитават територия;
- умения за различаване и избягване на хищници;
- умения за намиране на безопасна вода;
- как да открие семейството си, когато се отдели от тях;
- умения за чифтосване и отглеждане на малки;
- предаване на описаните вече умения на безпомощните си малки папагалчета;
- умения за оценка на хранителните запаси на дадена територия и избирането на подходящо място за гнездо.

Този голям набор от умения е доста различен от нужните за оцеляване в хола. Някой папагали се чувстват добре в условията на хола в къщи, а други не.
Не трябва да забравяте, че големите папагали живеят дълго и дори една ваша нова придобивка, която затруднява съществуването и комфорта на папагала може да го превърне от домашен любимец в непоносима птица.