Всичко за костенурките

Костенурките са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години).Те са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна черупка..

Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни костенурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 килограма.

Най-характерната им черта е наличието на черупка (панцир), състоящ се от две части — горна (карапакс) и долна (пластрон), съединени странично чрез мост.

Типичният карапакс се състои от около 50 кости и е покрит с приблизително същият брой рогови щитчета. Пластронът е относително монолитен, с по малък брой кости и рогови щитчета.

Костенурките са пойкилотермини животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един вид — кожестата костенурка (е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, но засега неизвестен механизъм. За да набавят необходимата топлина за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали видове костенурки, трябва да получават допълнително енергия отвън — например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. При условия на захлаждане изпадат в хибернация — т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност.

Всички представители дишат чрез бял дроб , сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални мускули, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.

Размножават се чрез яйца , които женската снася в предварително изкопана дупка на сушата. Самото яйце, както при всички влечуги е от амниотичен тип. Названието се дължи на наличието на амнион (amnion) — вътрешна ципа която обвива развиващия се зародиш и формира пространство запълнено с течност (амниотична течност ). Това е еволюционен напредък спрямо яйцата на земноводни. Амниона предпазва зародиша от околната суша, като му осигурява водна среда. Зародишът има още предпазни обвивки — под самата черупка на яйцето е разположена друга предпазна мембрана — хорион (chorion). Непосредствено под нея при развитието на зародиша се формира ново пространство заградено от трета мембрана — алантойс(allantois). Алантоисът е натоварен предимно с газова обмяна и складиране на отпадни метаболитни продукти от зародишното развитие (пикочният мехур при възрастните произлиза от алантоиса). По късно в развитието на яйцето алантоиса и хориона се сливат в обща протективна мембрана ,която се натоварва с дихателни функции, а отпадните продукти се натрупват в пространството което загражда. Самият зародиш се изхранва от резервните хранителни вещества в яйцето — от т.нар.жлъчен сак . Отвън се формира кожеста черупка на яйцето.

Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато малките са вече напълно оформени, те пробиват черупката с т.нар. зародишев зъб (caruncula), разположен отпред на горната чвлюст. Излизат от гнездото в пясъка и започват самостоятелен живот. Полът на костенурките се формира до голяма степен от факторите на средата — най-вече от околната температура по време на инкубацията.

Хранителните навици са различни при отделните представители, като съществуват изцяло растителноядни, хищници и всеядни.